В сърцето ми една врата
открехва се със вяра
и се разлива топлина
по пътя към олтара.
Но жертва аз не нося,
нося пламък, закрепен във длани
и един шепот непрошепнат,
скрил дълбоко
най-истинските ми желания.
И влизам смело
в своите тайни мисли,
където някой бог
пак е писал стихове
с невидимо мастило
по невидими скрижали.
Ще ги препиша
на очите във усмивката,
в прегръдката си,
в двете си ръце...
И в устните ми,
в недокосната целувка
стихът на ангелите
ще умре...

Чудно е , Ами ! :)
Напомни ми нещо много свежо , което написах преди няколко месеца...

"B съня ми пристигна -
лек парфюм с дъх на кокиче.
Спрях и да дишам ,
cърцето ми най - лудо
започна да тича там ,
в слепоочието ,
почти ще се пръсне.
Сякаш е сън , или несън ...:)

е донесъл стиха ми в теб, хубав спомен... като за влюбване :)

Така беше...пророческо .:)

пророческо влюбване?... :) Поетите са странни птици, приятелю... все търсят пророчества :) а ги носят в себе си, защото какво е пророчеството ако не правилен фокус на онова, което означава всъщност времето ;)

Поздрави и най-прекрасен ден!