Какво е любовта? Усмивката, когато си помислиш за нечия усмивка и сълзите, когато си помислиш за чуждите сълзи и желанието да разделиш и двете. Умението само с очи да изкрещиш сърцето си и другия да го разбере. Жестовете пълни с внимание, желанието да си по-добър, по-човечен? Или всичко това?
Въпреки цялатта си мощ, любовта е скромна, тя не иска показност, не търси облаги, просто съществува като аксиома на съзнанието ни и ни прави светли и ни прави търсещи. Тя е онази сила, която винаги ни изправя на крака и която ни връща вярата в хората.
Любовта не боли - НИКОГА! Други неща болят, боли липсата, боли обидата, разочарованието, излъганите обещания. любовта не боли.
Тя е онази, която не търси кой е достоен за нея, тя е по-силна толкова, колкото по-лош е човека, толкова, колкото по-труден и тежък е характера му.
Не слушайте хората, които казват "Не си достоен за любовта, не я заслужаваш!"
Истината е, че те не заслужават внимание, защото е егоистично.
Всеки е достоен за любов.

Любовта не те призовава на битки, тя винаги зове към мир и хармония. Тя не обича някой да се бори за нея, защото идва, за да бъде сила за други борби, з това да не изоставяме мечитите си, за това да посветим постиженията си на другите.

Любовта не може да бъде невъзможна, илюзорна, измамна или последна, защото тя винаги е в нас, в кода на сърцата ни и е будната ни съвест и е желанието да търсим нашата итинска същност.

Да, липсват ни хората и понякога бихме дали света си, за да можем да се почувстваме прегърнати. Да, празно е, когато някой си отиде от нас, но любовта си остава в нас. Винаги остава, защото не е пристигала, няма как да си тръгне. Тя е в нас, защото е същност, защото е част от нас - слята, неделима.

Любовта не търси възмездие, тя е много градивна, тя се моли за усмивки и мир. Тя не търси болката и прозрението. Ние го правим, защото приемаме да играем една или друга роля, често приемаме ролята на жертва. Любовта не търпи жертви, не иска някой да жертва силата си за нея, иска да бъде сила.

Любовта не търси вини. Не са й нужни, тя обича да й е чисто, да е спокойно, защото тогава и така е способна да твори света, такъв какъвто е необходим.

Любовта се описва по-лесно като изброим какво не е, защото тръгнем ли да казваме какво Е..спираме. Тя е и това е толкова достатъчно, защото е всичко.

Прекрасен петъчен ден.
Прегръдки от Ами!

Съвършено описание на любовта...

не зная дали е съвършено...знам, че така я усещам аз, че такава я нося в сърцето си и затова така я описвам

Любовта е живот, надежда и отношение към човека до теб, към света..Към хората около теб. Не са случайни срещите с всеки, докоснал любовта ти.
ТЯ Е Стъпало към висините на съзнанието и мир в душата..Безкромпомисна към фалша и безразличието..Огън за сродните души, изпепелил всичко ненужно по пътя им..Един към друг.. Благодаря ти, удоволствие е да влизам в твоя блог!

за топлите думи - прегръщам те с много любов, мила!
Имам проблеми с логването и най-вероятно и този коментар ще излезе като анонимен :)
Ами