Не мога да заспя заради всичко онова, което ти наговорих днес. Не защото не е истина, а защото е цялата истина. И това писмо е моят начин да успокоя съзнанието, затова и го оставям тук, където ти никога не би го прочел. Веднъж я чу и те заболя от нея, няма нужда да ти я повтарям. Но аз имам нужда да я повторя на себе си, да се опитам да я приема, за да реша какво ще правя утре.

Много те обикнах. Толкова ми е странно, че те обикнах така. Ти си от малко хора, които са се запазили истински, първични, сурови и чисти. В теб няма капчица боязън или преструвка и това заслужава не възхищението ми, а поклона ми. Думата ти винаги е мъжка дума, казана ли е - казана е и това ми носи толкова спокойствие, защото мога да вярвам в теб. И добрината, която личи в очите ти, говори за топлината на сърцето ти. Ти винаги ще помогнеш на някой, защото вярам, че знаеш какво е безкористност и никога не би чакал благодарност. Хора като теб заслужават да се дават за пример.

Толкова много те обичам заради тези неща. Възхищавам ти се. В теб няма лицемерие, не се съобразяваш с никого и не угодничиш, никога няма да познаеш какво е празно любезничане, защото си открит. Точно, както стойката ти - изправена, твърда, право заставаш пред света, пред вятъра.
Толкова много те обичам.

Но ние сме толкова различни. Никога не съм предполагала, че това може да ми натежи, че дребните неща, ще отклонят пътя ми от някой, който обичам, а ето че се случва. Няма едно нещо, което дваммата да харесваме еднакво. Не са еднакви вижданията ни за нищо, не е еднакъв вкуса ни, стила ни, възприятията. За теб всичко онова, което аз обичам е смешно или глупаво, за мен всичко онова, което ти харесваш е скучно.
и започнахме да правим компромиси, защото знаем, че една връзка се гради на тях.
И това ни смачка, защото явно не е начина. И аз го знаех, защо не ти го казах, защо се подлъгах и аз по общите повели?! Компромиса е жертва...той никога не носу след себе си положителна промяна, носи тягост, чувство за изгубена същност и в един момент, неизбежно води до мисълта, че другия ти е длъжник.

Започнахме да се променяме, да се првъзпитаваме, защото повярвахме в повелите на Обществото, че така се напасваме и градим връзката си. Виж колко е жестоко това общество само и как ни кара да вярваме в заблуди. Но аз събличам заблудите и крещя като онова хлапе "Краля е гол, вижте краля!"

Обичам те за всичко, което си. Но днес ясно си давам сметка, че не обичам себе си, каквато съм до теб, че ми е тясно, неспокойно, едно такова непроявено, затворено. В какво ще прерастне това чувство? Страхувам се да си помисля, въпреки че ясно го усещам.

Нима не започна между нас рушителен процес. Аз съм различна, много сетивна и ясно усещам началото на всичко, предвкусвайки евентуалното развитие. Ще се омъжа за теб, защото очите си насълзиха днес, когато ти предложих да се разделим. Ще се омъжа за теб, защото много те обичам... но няма да бъдем щастливи.

Знаеш ли от какво ме е било най-страх винаги? От удобното живеене, от живота-умиране, от лесните решения. И ето, че онова, от което се страхувах най-силно дойде до главата ми. нямам смелост, нито сила да променя нещо в хода на събитията.

Уморена съм! От всичко съм толкова уморена, уморена съм да търся все промяна, все да летя и да бъда мразена за това, уморих се от самотата си, от това да нося товара си сама, уморих се от толкова мого неща. И когато утре престъпим заедно прага на удобното живеене, за да се спася от тази умора, къде ще остана аз, кога ще бъда себе си... може би единствено в стиховете си, които не знаеш, че пиша.
Може би никога няма да разбереш, за да си оставя едно място, където все пак мога да се връщам.

Не съм щастлива с теб, не защото не те обичам, а защото не мога да обичам пълноценно себе си, когато и каквато съм до теб.

Ех ти , чиста душо !
Каквото и да правиш , не гаси огъня си . Бъди себе си . Любовта може всичко да преодолее , когато държиш вратата винаги отворена ! Тя може да повдигне и другя , стига и тои да е отворен за нея.
На ума не е дадено да чертае бъдещата пътека на любовта. Тя е като пълноводната река , която винаги и безпогрешно намира своя път !
С най - топла прегръдка за теб и с вярата , че Тя те води винаги и неизменно ! :)
http://youtu.be/IzF32qOm9LQ

Любовта е любов - няма да я коментирам.
Съжителство от съжаление...това има страшна цена и наше право ли е да се мислим за силни и велики и да караме другия да сподели тази цена? Съжалението е вид егоизъм.
Уви понякога трябва да забием кинжала много дълбоко...от любов. Осъзнавайки ясно, че в бъдеще плода на нашето съжаление ще бъде нещастие и изгубване на себе си, ние трябва да намерим в себе си достатъчно сила, за да не засаждаме това семе. Оправдано е само онова, което носи щастие и развитие, всякакъв друг тип ограничаване, било то и така красиво... се превръща след време в бреме, от което искаме да се махнем.
Любовта помага в подобни ситуации да прозрем ясно последиците, но трябва много сила и вяра, за да нараниш другия...и колкото и парадоксално да звучи - трябва много любов.
Когато ясно осъзнаваме, че не можем да дадем на човека до себе си щастието такова, каквото той го разбира и когато се чувстваме по-скоро самотни до него...решението е да не задълбаваме в грешката.
Бракът е свещено тайнство, свързващо две души, два свята. Дори, когато са различни, но да се осъществи еднопосочие, единомислие, двама, които гледат заедно в една посока и си помагат взаимно да разкриват все повече от себе си. Не да се превъзпитават и да правят жертвa - кому е нужно такова явно задръстване. А да се подпомагат взаимно и да всеки да уважава и да се възхищава от търсенията на другия, да се радва за него и да не го определя.
Бракът не бива ад се случва ако се чувстваш принуден, защото обричаш себе си, човека до себе си и децата си на нещастие.
Помисли върху това.

В удобството има и мъничко неудобство, а можем да се себеуважаваме за различни неща, не само за това, че сме щури и волни птички. :)

Благодаря за коментарите