Не! Не вярвам - лъжат! Лъжат прокламаторите на човешка суета, лъжат нихилистите, лъжат, аз не вярвам, че вкуса на живота е горчивото. Не, не вярвам във това!
Лъжат пророците, които казват "Пази се!", които подозират в лошотии света - лъжат! Не вярвам, аз не вярвам, че такъв е света.
Лъжат онези, които твърдят, че трябва да си егоист, за да успееш. Лъжат - зная и раздавам.
Лъжат ме, че няма Господ, лъжат, че хората са подлеци. Лъжат!!!
Не вярвам в злобата, не вярвам в завистта, не вярвам в егоизма, не вярвам, че човешкия род е обречен предварително на нищета...

Аз вярвам в светлото начало и вярвам във промяната. И вярвам в любовта.
И тази вяра е непоклатима.

Аз вярвам, че живота ни е даден, за да му се радваме, за да обичаме всеки следващ дъх.
Аз в живота вярвам, аз не вярвам във смъртта. И не вярвам, че всичко има своя край, аз вярвам, че всеки край е начало на нещо друго, на нещо ново.

Но, лъжат, лъжат, когато ми казват, че хората са зли. Лъжат, когато ми казват, че трябва да лъжа. Лъжат..не слушам, не вярвам, не искам да знам доводите ви.
Докато вие гледате какво правят ръцете и какво казват устните, аз виждам намеренията на душата. Аз вярвам във тази душа.

И вярвам в пролетта. И вярвам в Господ и вярвам в чудеса.
И зная - има доброта. Щом прелива тя от мен, и я усещам как пристига после пак - как да спра да вярвам във това, че светът ни е една прекрасна, слънчева поляна, която ни е дадена, за да се смеем, за да тичаме, за да растем, щастливи от това, че просто сме част от великия замисъл?!

Не слушам заръките на човешката боязън, не слушам проповедите на хорска суета. Защото докато ми разказвате как брат брата предава, аз виждам как слънцето в пъпка попива, та в цвят после да се роди, който цвят да даде плод, в който плод има семена, които са обещания за още милиони пъпки.

В това вярвам аз, това виждам. За другото нямам очи - то присъства някъде в абстрактното, в тази материална обвивка, но там, където сме истински е едно поле на безкрайни възможности, на полети, на намерения, на чудеса.

Лъжат. Лъжат хората, когато казват, че трябва да удариш пръв, за да не те изпреварят.
Лъжат! Знам това! Знам го с цялото си същество, живея го...

Не! Не вярвам..дори сега не вярвам, че вкуса на живота е горчивото.
Защото на мен ми сладни магията на това, че поемам дъх на изгрев, че поздравявам птиците...сладни до смях, до любов, до чистота.

Светът ни не е площадка на умората и не е наказание за предишни грехове.
Той е шанс да освободим душата си, за да се напие тя със истински цветове.

И моята вяра е като строжер на Новата епоха, която идва...как само я усещам, че пристига. Моята вяра във новото, в промяната, в ренесанса, в доброто. Моята вяра във слънцето, в хората, в господ.
Моята вяра е непоклатима.
Бури ли не я ломиха, думи ли не я раниха, болка ли не я юурмува, горчилка ли не я заля, отрова ли не й наливаха, не я ли опианиха суетни слова...тя остана и стана по-здрава, и стана по-светла...до чисто!

Обичайте се хора и се борете за своя слънчев свят. Борете се с лъжите, с болката, със сълзите, но никога не губете вярвата си в човешкия дух във възможностите на сърцата ни.

Защото лъжат..всички онези, които ги е страх от свободата, от промяната...лъжат и се крият зад маските на лъжите си и театрите. Лъжат, за да ви поробят! Лъжат, за да започнете да лъжете себе си.

Прегърнете силно духа си, вслушайте се в сърцата си и танцувайте, защото този наш живот ни е даден, за да му се радваме, за да извличаме познание, за да се пречистваме, за да се слеем с безкрайното...

Много са причините, за да вярваш или не вярваш в нещо. Аз лично страня от идеалистичното в животът. Но духът и амбицията за която става въпрос е двигателят на животът ни. Това е переспективата на човека и неговото бъдеще.

позитивни послания излъчват твоите думи...
поздравявам те...

аип55...казваш много са причините да вярваш или не в едно или в друго. А какво, когато говорим за безпричинност на вярата? Тогава ли е "идеал" и не е ли той безкрайно чист? И какво ако е?

Ок, тук ме караш да философствам, но ще се опитам да го изразя по общо някак си. Осъществяването на една мечта е продукт на идеала, фантазията и нестандартното мислене на човека. Нестандартното мислене или го имаш или го нямаш, а идеала в повечето моменти е само мечта, която нестандартното мислене само може да го материализира. Примерите са много. Например глухоням измисля телефона: бръснар измисля парната машина и т. н..... Не искам да се впускам във фактите, но можем да приемем, че и любовта м/у двама е също преследване на идеала, а най- важното в природата е, че на всяко действие си има противодействие. Това имах предвид, като ти писах, че причините са много. В същност се разминавам с тебе само на темата господ,. Но както и да е. Всеки си разсъждава от своята камбанария и има лично мнение, неприкосновено, само твое. Радвам се за тебе, че мечтаеш, значи си жива в този свят.....