Постинг
22.02.2015 01:24 -
300 страници
Триста страници - не мога да повярвам,
че толкова живот се крие в тях.
И всеки път е като чудо,
почувствано за първи път.
Читателят и книгата
и кафето, споделено
с невидяна, падаща звезда,
пак нощес, някъде към два.
И се смееш, плачеш, влюбваш и намразваш,
четеш, прочетен вече цял
от някой, който е живял
векове назад.
И разбираш - времето не е,
заключено из циферблати,
защото вечността
е жива тук и за сега.
Точно толкова валидна,
точно толкова...света.
Днес някой пак ми се присмя,
че разтворила съм тези
300 страници живот
и чета, дишайки едва,
със сълзи на очи.
Героят пред мен се разкриваше,
до най-тънката струна
на своята душа.
И виждах сянка, светлина,
печал, възторг, борба...
И този смях сега си спомням -
не зная да плача ли, или да скърбя.
Но щом способна съм да преживявам,
книгата в ръцете си и цяла
да претърпявам, заедно с героите
всичките им болки,
всичките им радости,
то знам, че още нещо,
мъничко човешко
има живо в моята душа.
Съчувствам на хората, които от бързане, проблеми, гняв или суета, от глупост или друго, са забравили за книгите. Литературата е живата памет на света, вечната питанка, вечния стремеж към сбъдване, чудното превръщане на времето в пространство. Литературата е единственото нещо, което познава тайните на Вселената, защото творците не идват на земята случайно, те носят в духа си послания. А мисията им е да ги дадат на хората, за да им помогнат по пътя на познанието. Защото където и да отидем, в каквато и ситуация да попаднем, ние там ще срещнем себе си, за да се запознаем.
Съчувствам на хората, които не могат да разберат това, за които да четеш книги е старомодно, или загуба на време или глупост.
Досега съм изживяла хиляди живота и съм се срещнала с милион съдби, характери, избори, грешки. Дали книгите могат да ни научат да се ориентираме по-добре в себе си и в другите - безпорно. Защото не познавам книга, герой, история или друго, в които писателят да е съчинил нещо. Литературата е пресъздаване на действителността - ние няма как да пиеш за нещо, което не знаем, че съществува. Ние винаги използваме за основа тази именно реалност, изградена от хора и неща, в която и живеем.
И ако това не е практическа изгода, ако това не е готова рецепта за познание....?!
Но не...четенето за голяма част от хората е просто нещо смешно, някаква глупост. А после същите тези хора ми говорят мъдро за ценности...мога да им кажа къде да си мушнат поученията, но ще бъде крайно невъзпитано.
че толкова живот се крие в тях.
И всеки път е като чудо,
почувствано за първи път.
Читателят и книгата
и кафето, споделено
с невидяна, падаща звезда,
пак нощес, някъде към два.
И се смееш, плачеш, влюбваш и намразваш,
четеш, прочетен вече цял
от някой, който е живял
векове назад.
И разбираш - времето не е,
заключено из циферблати,
защото вечността
е жива тук и за сега.
Точно толкова валидна,
точно толкова...света.
Днес някой пак ми се присмя,
че разтворила съм тези
300 страници живот
и чета, дишайки едва,
със сълзи на очи.
Героят пред мен се разкриваше,
до най-тънката струна
на своята душа.
И виждах сянка, светлина,
печал, възторг, борба...
И този смях сега си спомням -
не зная да плача ли, или да скърбя.
Но щом способна съм да преживявам,
книгата в ръцете си и цяла
да претърпявам, заедно с героите
всичките им болки,
всичките им радости,
то знам, че още нещо,
мъничко човешко
има живо в моята душа.
Съчувствам на хората, които от бързане, проблеми, гняв или суета, от глупост или друго, са забравили за книгите. Литературата е живата памет на света, вечната питанка, вечния стремеж към сбъдване, чудното превръщане на времето в пространство. Литературата е единственото нещо, което познава тайните на Вселената, защото творците не идват на земята случайно, те носят в духа си послания. А мисията им е да ги дадат на хората, за да им помогнат по пътя на познанието. Защото където и да отидем, в каквато и ситуация да попаднем, ние там ще срещнем себе си, за да се запознаем.
Съчувствам на хората, които не могат да разберат това, за които да четеш книги е старомодно, или загуба на време или глупост.
Досега съм изживяла хиляди живота и съм се срещнала с милион съдби, характери, избори, грешки. Дали книгите могат да ни научат да се ориентираме по-добре в себе си и в другите - безпорно. Защото не познавам книга, герой, история или друго, в които писателят да е съчинил нещо. Литературата е пресъздаване на действителността - ние няма как да пиеш за нещо, което не знаем, че съществува. Ние винаги използваме за основа тази именно реалност, изградена от хора и неща, в която и живеем.
И ако това не е практическа изгода, ако това не е готова рецепта за познание....?!
Но не...четенето за голяма част от хората е просто нещо смешно, някаква глупост. А после същите тези хора ми говорят мъдро за ценности...мога да им кажа къде да си мушнат поученията, но ще бъде крайно невъзпитано.
Размисли за националния празник на Бълга...
Когато се родиш за светлината
ТАКА СЪМ СЕ РАЗМИСЛИЛА СЛЕД 2ч- БЛИЗО ОБ...
Когато се родиш за светлината
ТАКА СЪМ СЕ РАЗМИСЛИЛА СЛЕД 2ч- БЛИЗО ОБ...
1.
nikita8888 -
''Досега съм изживяла хиляди живота и съм се срещнала с милион съдби, характер, избори, грешки. Дали книгите могат да ни научат да се ориентираме по-добре в себ
22.02.2015 11:43
22.02.2015 11:43
Абсолютната истина !Благодаря за поста!
цитирайМоля! Добре дошла.дошъл в моя блог, чувствай се удобно тук
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 5980