Знаеш ли? Знаеш ли какво се случва,
когато си близо до мен? Няма думи,
с които мога да опиша

Е, скъпи съблогъри, какво направихте днес за някое животниче?
Какво направихте вчера? И онзи ден? А какво ще направите утре?
Аз днес си тръгнах по-рано от работа (май ще е без последствия, караници от шефа нямаше), намъкнах едни маратонки ...

(едно бързичко кафе с блога, че днеска направо се улях. milamam, пак ще каже, че съм г-ца Бърборана ;) Прегръщам те, скъпа и мила мам, какво да се направя - такава съм. Нощес до 4 съм писала стихове, някаква особена нощ беше - красива и ...

Поетът завързан в примка,
поетът със камъни пребит.
Поетът в афишна картинка

Тъжно е, когато умира мечта -
Слънцето излива нектара си
в някоя заспала лунна тишина;

Падат листята, политат, летят -
кратък е полет такъв.
А дали е щастлив?

Стиховете са на Пламен Панчев. "Връхна нота" из "Вретеното на времето"
ЕПИТАФИЯ ЗА ЕДНА МРАВКА
Угасна, както си пълзеше,

Приятелю, тъй странно днес смълчан,
до теб заставам, на пръсти се повдигам
някъде в далечината с поглед взрян

Днес е есен, много есен. Обагреният килим на улиците е просмукал влага от ранните сълзи на небето. А аз си ходя между дърветата и нищо не търся, за нищо не мисля, само усещам ароматите. Как ухае тази есен?! Вдишвам дълбоко в дробовете си...

Там сега е много тихо
и ухае нежно на мъгли.
Баба на врабчетата трохи

Изборът е нравствен! Внимавайте! Попитайте чувството си за вътрешна естетика и етика и гласувайте в крайна сметка по сърце!
Моят вот!
"Крава да ти опасе китката!"

Любов, от пламък сътворена,
случена в приливност стихийна,
любов, гореща и необяснима -

Не се свивай във мрака
на сенчестите алеи из парка -
там капят листята

Като песен, погалила лунните истини
се погалвам в спомени и сътворявам
копнеж по мечти, били ми в бистрото

Все още, когато пиша за тези неща, имам нуждата да се позовавам преди това на авторитет. Зная, че мога да "преразкажа" написаното на доспътен и разбираем език (което винаги  и всякога ме е вълнувало, с каквото и да се захвана) Да преведе...