Постинг
28.09.2010 03:02 -
Нека затворя с любов
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 730 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2010 03:09
Прочетен: 730 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 28.09.2010 03:09
Странна нощ. Не мога да спра да пиша. Толкова много неща днес преминаха през мен и оставиха следа в душата ми. Чувствам се като надрана с нощ препечена филийка. Безсънието те кара да мислиш и чувстваш, да преживяваш отново и отново...понякога е хубаво, понякога е тежко.
Но стига! След 2 часа трябва да ставам от съм, а още не съм заспивала.
Нека затворя с любов този странен безсънен рецитал на своята душа... защото, каквото и да се случва, Тя винаги е в мен, дава ми сили и надежда.
Колко малко понякога ми стига?
Кратък допир, поглед и въздишка...
Аз утре няма да те видя -
дали денят ти ще бъде усмихнат,
дали ще бляскат очите,
или ще си намръщено притихнал,
препънал порив в някоя случка?
Дали ще те посрещнат
хората с усмивка и протегната ръка
или ще ти подарят горчивина -
аз няма да видя.
Увлечена в стъпките на своите завои,
все далеко от теб се държа
и нареждам над своята воля.
Ала ветровете за теб ще разпитвам,
дето вместо мен са те помилвали
какъв е бил твоя ден и бил ли си усмихнат,
спокоен ли е бил на пулса ти ритъма.
Колко малко понякога ми стига?
А колко много ми липсваш?!
Не е ли странно?!
Кратък допир, поглед, въздишка
днес от теб това получих.
Защото не те виждам често
за това ли ми е стига
или успях да се науча
своите желания да крия,
за да не се превърна
в просякиня?!
Но стига! След 2 часа трябва да ставам от съм, а още не съм заспивала.
Нека затворя с любов този странен безсънен рецитал на своята душа... защото, каквото и да се случва, Тя винаги е в мен, дава ми сили и надежда.
Колко малко понякога ми стига?
Кратък допир, поглед и въздишка...
Аз утре няма да те видя -
дали денят ти ще бъде усмихнат,
дали ще бляскат очите,
или ще си намръщено притихнал,
препънал порив в някоя случка?
Дали ще те посрещнат
хората с усмивка и протегната ръка
или ще ти подарят горчивина -
аз няма да видя.
Увлечена в стъпките на своите завои,
все далеко от теб се държа
и нареждам над своята воля.
Ала ветровете за теб ще разпитвам,
дето вместо мен са те помилвали
какъв е бил твоя ден и бил ли си усмихнат,
спокоен ли е бил на пулса ти ритъма.
Колко малко понякога ми стига?
А колко много ми липсваш?!
Не е ли странно?!
Кратък допир, поглед, въздишка
днес от теб това получих.
Защото не те виждам често
за това ли ми е стига
или успях да се науча
своите желания да крия,
за да не се превърна
в просякиня?!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5980