Постинг
27.10.2010 18:09 -
Най-святото право
Аз нямам право на нищо, нали?
Просто нямам право на нищо,
на нищо друго, освен да обичам.
Нима не е това, най-свещено право.
То се защитава с радост,
всякаква свобода ти дава.
То не е задължение, а право!
Имаш право на същото!
Нищо да не искаш, да не чакаш
да приемаш с радост, каквото ти давам
и да смълчаваш всичко останало.
Както аз за тебе се тревожа
и си мисля за твоето "добре",
зная същата тревога те пробожда.
А грижата е сякаш невъзможна.
Нямам право за тебе да съм жадна,
да те търся, когато съм слаба.
Не! Аз имам само правото да се изправя
и от любовта си сила събрала
стиснала зъби... да продължавам,
да търся, да се уча и да побеждавам.
На слабостта си жената как издържа?
Тя понякога е много крехка и ранима
и повече от всичко има нужда от закрила.
На желанието да подари нежна грижа,
да бъде за някой вярна опора и пристан...
Някой ден това навярно ще ме тикне
в ръцете на друга любов, някаква удобна.
Но той в душата ми не ще надникне,
в сърцето ми няма как да се намърда.
Това ще бъде път за никъде,
социална нужда от утеха и опора,
нужда странна да не съм сама
и да сбъдна чужди очаквания!
Господи, не позволявай никога това!
И по този път ако някога тръгна
помогни ми сама да се завържа,
да помоля някой да ме препъне.
Имам правото само да обичам!
Имаш правото и ти на това.
А всичко друго, нека просто се случва
някъде помежду това.
Просто нямам право на нищо,
на нищо друго, освен да обичам.
Нима не е това, най-свещено право.
То се защитава с радост,
всякаква свобода ти дава.
То не е задължение, а право!
Имаш право на същото!
Нищо да не искаш, да не чакаш
да приемаш с радост, каквото ти давам
и да смълчаваш всичко останало.
Както аз за тебе се тревожа
и си мисля за твоето "добре",
зная същата тревога те пробожда.
А грижата е сякаш невъзможна.
Нямам право за тебе да съм жадна,
да те търся, когато съм слаба.
Не! Аз имам само правото да се изправя
и от любовта си сила събрала
стиснала зъби... да продължавам,
да търся, да се уча и да побеждавам.
На слабостта си жената как издържа?
Тя понякога е много крехка и ранима
и повече от всичко има нужда от закрила.
На желанието да подари нежна грижа,
да бъде за някой вярна опора и пристан...
Някой ден това навярно ще ме тикне
в ръцете на друга любов, някаква удобна.
Но той в душата ми не ще надникне,
в сърцето ми няма как да се намърда.
Това ще бъде път за никъде,
социална нужда от утеха и опора,
нужда странна да не съм сама
и да сбъдна чужди очаквания!
Господи, не позволявай никога това!
И по този път ако някога тръгна
помогни ми сама да се завържа,
да помоля някой да ме препъне.
Имам правото само да обичам!
Имаш правото и ти на това.
А всичко друго, нека просто се случва
някъде помежду това.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5980