Аз сега съм в чуждо царство,
в страна магическа и дивна,
дето няма съблазни и коварство,
а чудеса и бели самодиви.
Пред мен пространства се разтварят,
о, как съм близо днес до себе си.
В душата ми прозорци се отварят
и тя се пълни с мир небесен.
И дашам пак, тъй както първи път
детето въздух си поема трудно-
със страх и със насита
и струва му се някак чудно.
Под вековни сенки на гори вековни
аз чувам хор на птици и листа,
тревите милват се гальовно
в мойте боси стъпала.
Чуждо царство, а толкова мое...
Сърцето ми отдавна е приело
част да бъде от чудесата твои
и тайните ти мощни да опази.
Защото тук се раждат прици
от човешки длани и мечти,
тук криле поникват и летиш
над съблазни, коварства, беди...
О, аз сега съм в свойто царство,
летя с глухарчетата леки.
Сега съм в това зелено господарство
и всичко сиво е далеко.
Край пътя с камъка посядам
и той разказва ми легенди,
в тревите със лъчите лягам
и като отблясък стихвам бледна.
И за всичко забравено мечтая,
танцувам в ветровете нощем.
Аз тука всички тайни зная,
всички бели тайни мощни.
Знам по пътя целите си ще изпълня,
знам - всяка трудност става лесна,
защото съм закърмено със мълнии
и сърцето пее тукашните песни.