За моите приятели тук, за всички, които ме подкрепяха в тъмните ми мигове на тъга. Първо БЛАГОДАРЯ. Второ мога да се похваля с нов блог, където да записвам новите си стихове. Засега има само един, но сигурна съм, че другите чакат в сърцето ми.
Заинтересованите могат да ме открият на vsemira.blog.bg.
Защото Ами затвори един етап от живота си и сега се учи да лети с болка в крилете си, не й е лесно, но се справя. Ами обръща страницата и продължава напред.

Радвам се, че си тук! Светли дни,Аmrita!

Чакам те на новите ми страници ;)

защото търси своята истина и отговори на своите си въпроси и пише, пише, пише, за да опознае себе си, понякога пише глупости, но нека приемем, че във всеки от нас има по малко от всичко - малко глупост, малко талант, малко свян, малко тъга...ние сме едни невъзможни пъзели от всякакви нещица, къде мънички, къде по-големи. Луди, шарени, прекрасни пъзели.
И Ами е пъзел...разбра го добре. Но Ами няма вече да отрича ни едно парченце от тоя пъзел, защото Ами отдавна е отпила от чашата на Римските богове и сокът е потекъл във вените й. тя вече никога, никога няма да бяга в измислено възраждане, ще прави глупости, ще пише глупости, ще мисли за глупости и ще открива така още едно парченце от пъзела и ще си го обича като всяко друго. Ами ще очаква да й се карате отвреме, навреме като е а път да свърши някоя глупост или ако е някаква полезна глупост - да я подкрепите.
Искам да сложа едно стихче тук, измъкнато от разговорите ми с един приятел, когото срещнах тук и който много вярва в мен. Пегс, благодаря!

Амритата дарявала безсмъртие
и вечност на онзи, който отпие
от сладките й, рубинени устни.
И аз поисках жадно да се напия.

Къде да я търся, къде я наливат?
Всички локали и барове обиколих,
за да търся тази напитка парлива,
но ни в един от тях я не открих.

Последният бар, във който влязох
бяха кръстили глупаво "дискусия"
и вътре хванали се гуша за гуша
обсъждаха на живота си курса.

Не! Тук такова питие не са чували
помислих си и излязох на въздух.
Приятелю, ти птиците чувал ли си,
рано, рано как огласят улиците?!

Вечност в простата им песен скрита,
безсмъртие във високите им гласове -
поисках от душа да бъда като птица,
огласяваща първите дневни часове.

И с думи прости и със мисъл чиста
да казвам кога ме боли и кога летя.
И ако иска някой в ясните ми мисли
да открие нещичко за своята душа,

и ако може съвсем мъничко невинност
и усмивка истинска като детска мечта
да открадне от моите будни стихове -
тогава амрита отпивам и просто летя.

Изпратено: 11.06.2009 20:31 От: amrita