Постинг
18.04.2010 13:45 -
Идвам да си взема пантофите!
Какво си, човеко, без своите пантофи?
Кой си, има ли те, знаеш ли се, преоткриваш ли се? Можеш ли да се определиш, да очертаеш мястото си, да бъдеш себе си? Можеш ли да спиш спокойно, да се събуждаш усмихнат, да живееш достойно? Можеш ли да крещиш, да призоваваш, да отблъскваш, да кипиш, да градиш или да рушиш? И можеш ли да бъдеш свой на себе си?
Можеш ли...ако нямаш пантофи?
Как се казваш, какво работиш, какви са амбициите ти, кои са майка ти и баща ти, колко пари имаш в джоба си, с кого пиеш кафето си сутрин и питието вечер? Кой е пътя ти, какво си учил, колко знаеш, как боледуваш и как оздравяваш, как говориш с хората, колко езика знаеш, къде намираш сили и къде тънеш в слабост, къде откриваш спокойствие, колко ти е трудно понякога и колко лесно дръг път? Как изглеждаш и какъв цвят са очите ти и косите ти?
Има ли значение...ако нямаш пантофи?
Защото си чужд, чужд си на себе си, чужд си на храната, която ядеш, на кафето, което пиеш, на питието, което споделяш, на леглото в което спиш, на възглавницата, върху която въздишаш и плачеш, на вратата, през която излизаш и влизаш, на стъпалата, които изкачваш, на човека, който спи до теб, на приятеля, който седи до теб, на хората, които подминаваш или поздравяваш, на мястото, където търсиш утеха и сила, на пътя, по който вървиш, на гледката, която наблюдаваш от прозореца си, на планината, която виждаш, на дрехите, които носиш, на дрехите, които обличаш и събличаш. Чужд си на стаята, в която живееш, на кафеварката, в която вариш кафето си, на завесата, която си играе с вятъра, на детския писък, който чуваш от улицата. Човеко, чужд си дори на своите пантофи. Защото те всички ще могат без теб, но ще можеш ли ти без тях? Ако теб те няма, те ще продължат да съществуват, ще бъдат нечии, в услуга на някой друг, дошъл след теб или ще останат ничии, но ще съществуват без теб. Но ще съществуваш ли ти без тях? Ще те има ли?
Какво си ти, човеко, без своите пантофи?
Кой си, има ли те, знаеш ли се, преоткриваш ли се? Можеш ли да се определиш, да очертаеш мястото си, да бъдеш себе си? Можеш ли да спиш спокойно, да се събуждаш усмихнат, да живееш достойно? Можеш ли да крещиш, да призоваваш, да отблъскваш, да кипиш, да градиш или да рушиш? И можеш ли да бъдеш свой на себе си?
Можеш ли...ако нямаш пантофи?
Как се казваш, какво работиш, какви са амбициите ти, кои са майка ти и баща ти, колко пари имаш в джоба си, с кого пиеш кафето си сутрин и питието вечер? Кой е пътя ти, какво си учил, колко знаеш, как боледуваш и как оздравяваш, как говориш с хората, колко езика знаеш, къде намираш сили и къде тънеш в слабост, къде откриваш спокойствие, колко ти е трудно понякога и колко лесно дръг път? Как изглеждаш и какъв цвят са очите ти и косите ти?
Има ли значение...ако нямаш пантофи?
Защото си чужд, чужд си на себе си, чужд си на храната, която ядеш, на кафето, което пиеш, на питието, което споделяш, на леглото в което спиш, на възглавницата, върху която въздишаш и плачеш, на вратата, през която излизаш и влизаш, на стъпалата, които изкачваш, на човека, който спи до теб, на приятеля, който седи до теб, на хората, които подминаваш или поздравяваш, на мястото, където търсиш утеха и сила, на пътя, по който вървиш, на гледката, която наблюдаваш от прозореца си, на планината, която виждаш, на дрехите, които носиш, на дрехите, които обличаш и събличаш. Чужд си на стаята, в която живееш, на кафеварката, в която вариш кафето си, на завесата, която си играе с вятъра, на детския писък, който чуваш от улицата. Човеко, чужд си дори на своите пантофи. Защото те всички ще могат без теб, но ще можеш ли ти без тях? Ако теб те няма, те ще продължат да съществуват, ще бъдат нечии, в услуга на някой друг, дошъл след теб или ще останат ничии, но ще съществуват без теб. Но ще съществуваш ли ти без тях? Ще те има ли?
Какво си ти, човеко, без своите пантофи?
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5980
