Това някога ще се превърне, сигурна съм, в далеч по-обемен труд, но ей така ми се иска да нахвърлям няколко основни идеи, че ми се въртят в главата от няколко дни, а после ще взема да ги забутам някъде измежду лавиците на ежедневните проблеми и вечното нямане на време, те ще избледнеят, ще се изтъпят и един ден ще си кажа: някога исках да напиша, ама то...минало свършено.
Та това е пост - подсетка, някакво мостче към бъдещето ;)

За силата на словото иде реч. Забих нос напоследък в древните времена, където хората много са вярвали имного са се вслушвали в думите на различни магьосници, магове, вещери, магнетизи и т.н. Заизброявам ли ги, ще трябва да зарежа всико и да започна с труда си още сега, пък не това е идеята на този постинг. В древни времена различните заклинания, магии, уроки са имали своят словов еквивалент. Още митологията ни дава сведения за това как сирените са омайвали с песни. Факт е, че хората са се осланяли на маговете си, търсели са ги за помощ. страхували са се от тях. Магьосникът е бил някой, който всеки е мразел и обичал именно, защото е будел страх със способността си да влияе върху животеца на дребните люде. Какви хора са били магьосниците и наистина ли словото е сила или им е помагало да отключат мисловния поток, който да потече към обекта на техните ритуали и чрез силата на внушението да накарат този обект да последва исканията им? Каквото и да кажем за маговете, първо неминуемо трябва да ги определим като насилници над свободната воля. Второ трябва да кажем, че са достигали ниво на познание по-високо от обикновения човек. Трето трябва да споменем разбира се и словото като слово, като набор от произвеждани с помощта на говорния ни апарат звукове, които се възприемат по различен начин от слуховия апарат на обекта на говорене. За всеки, който е изучавал Ботев, да речем, знае за натрупването на "г" "ч" и "р", които носят мрачно настроение в "Обесването на Васил Левски". И всеки малко по-разсъдлив, който е свързан по някакъв начин с езика и словото се е замислял защо понякога думички, в които преобладават гласните и "м" "н" предразполагат обекта на говорене и го правят по-доверчив. Да не споменаваме люлчините песни, които търсят ефекта на приспиването с натрупване на "е"-та и гласни в съчетание с "й".
Че в словото има сила - има. Че е оказано стотици пъти - доказано е.
Но каква е силата на словото днес? Можем ли да въздействаме на някой посредством думички, песни, звукове и да го накараме да "премине на наша страна"? Като тук не засягам моралния аспект на проблема. Ще го засягам по-късно. Сега любопитството ми е насочено в друга посока. И тъй като и до ден днешен, всеки фукащ се със своето съвремие човек може да стане жертва на внушения, дошли посредством словото, до каква степен ние можем да овладеем "ораторството" и има ли това нещо общо с древните магьосници?
А и една друга мисъл ми се е завъртяла напоследък в главата. Някога казвали, че мисията на поета е да бъде посредник между световете и като такъв той понякога бивал пророк. Някога съм говорила с някой (не помня вече нито ситуацията, нито повода, нито човека), но в мен е отлежало като знание, че в творбите на великите гений са предречени световните велики случки. Ако това бива истина, то може ли простиякия, среднощен поет в своите си стихове да предрече свои, бъдещи случки?
Събирам коментари, мнения, споделяния за подобни явления, защото ако трябва да си призная честно - случвало ми се е да пиша нещо, което не разбирам, за което няма конкретен повод и след време го намирам и си казвам: ето, сега му е било времето да го напиша, а не преди две години.
И ако наистина има нещо вярно в обърканите ми мисли, как е възможно това да се развие и да послужи на човека?