Не можеш да изгубиш своя път,
не можеш да го последваш,
не можеш даже да се зачудиш -
правилна ли е посоката,
не можеш да продължиш,
не знаеш как да се върнеш,
не знаеш какво се случва,
ако си безпътен,
ако друг е начертал линията
и ти е навил ключето.

Не можеш да се изгубиш.
Ако това може да е утеха -
предложи за пренавиване ключето!

-------------------------
А чувал ли си рано птиците
И виждал ли си изгрева,
поседнал на ръбовете на нощта?
И поглеждал ли си тихо
как очаква те притихнала
планината, реката, нечия ръка?
А виждал ли си слънцето,
бързащо по вените на корена
към пъпката на сътворението?
И усещал ли си бушуването
на непристигналата буря
в дланите на своето безверие?

И чуй, и виж, и усети!
Светът във теб крещи!
Човекът не е част от цяло,
а едно гладко огледало
на Вселената.
И всичките птици и изгреви,
и тишината, и нощта,
и бурята, и корена, и слънцето,
и даже нечия протегната ръка -
са в теб и ти показват кодове,
и ти чертаят пътища,
и ти прошепват истини.
-------------------------

Можеш да се изгубиш, може да не стигнеш
там където толкова си се надявал,
може да загубиш сили
и да спре
пътят,
но когато си е твоят собствен път,
и ключето никой не навива,
и дори без сили
във застой
ще знаеш, че си, там където трябва,
че можеш да останеш
и да се превъреш
в камък.
Ще го знаеш.

Но ако това те плаши?
Подай си ключето -
да го навиват, пренавиват,
докато не откажат
всички механизми.

защо ми гепИ пантофките?:))))))))))))))))))))))))))

Радвам се, че се завърна! Обичам да идвам при теб,Аmrita!
Хубав стих:))

Тук съм си на мястото, на пътя... а в този блог има много, много спомени. Тъжни или весели, но са си мои.

Драги, анонимен посетителю, дръж се почтително и прилично. Ако нямаш какво да кажеш интересно, значимо и полезно, защо въобще се хабиш да пишеш? Бъди жив/а и здрав/а!