Майко, дай да ти целуна ръката
за сълзите, които скрито изплака.
И от топлината и от аромата ти
дай да се опия, както някога.
Да се унеса във сладък сън,
във сън без сънища тревожни,
та да се събудя с отворени очи,
с усмихнати уста да се събудя
и миналите трудни дни
да останат като ехо от буря,
развилняла страшно океана,
но и донесла слънчево сияние.
Майко, за всичко, което си,
за всичко, което си ми дала,
за страховете, за будните очи -
майко свята и пресвята, съжалявам.
Прости ми за тревогата,
която в тебе като плевел засадих,
подай ръка и следвай моя полет.
Майко, мила и премила - аз реших!