Притихвам пред света,
за да огледам
всичко, което
се е случвало
и има да се случва.
Мълча!
От надежда мълча
и със вяра!
Но всъщност се смея,
виж ги очите ми -
там няма тъга,
защото ме пълни
радостта
от това, че живея.

Но мълча, все още мълча
и камбанено отеквам
в среднощни слова.
От надежда мълча!

Притихвам в стих,
а всъщност там
надеждата крещи.
Аз мълча,
милвам света
и го творя!

За теб, мила приятелко! Обичам те! Обичам, когато зазвучаваш в мен... чувството е невероятно :)

Един блог, който пълни сърцето! malchaniaotnadejda7

"Аз мълча,
милвам света
и го творя!" - . . .
Прегръщам те и желая най-чудните сбъднатости... Обичам те, Ами!

твоята душа :) ти ми го продиктува това :0 Благодаря за пожеланието, да ти се връща в пити и препъти..

А, и ти ли "промълча" от надежда, Амрита?! :):):)
Толкова хубаво звучи това мълчание...
Прегръдки и на двете ви, хубава вечер!

Радвам се, че се отби, с обич!