Първо... споделям опита си, не защото "парадирам" с това, което съм преживяла, а защото ми е било понякога трудно, защото вярвам в едно общество, настроено по-хуманно и винаги с полза за другия. Второ след всеки от тези уроци имаше изпит. Напоследък изпитите не са със сложни и тежки житейски ситуации, а са с усещането, че се подавам на Страха или Егото си отново, при ситуация, която се повтаря. Сега вземам изпитите си много по-бързо и много по-леко.Когато веднъж схванеш принципа, дори ти е смешно как не си успявал да разбираш тези неща, когато са ти ги говорили или си ги чел. Всичко трябва да се преживее от самия теб. Използвайте споделения ми не опит, не за да повярвате на Егото си, което ще ви каже "а това не важи за мен, аз съм си такъв", а за да помислите малко върху себе си.
Да, някои от уроците вероятно сте научили още преди да се родите в това си тяло, но съм почти убедена, че това ще бъде проверено - просто ще ви е по-лесно при изпита. Но това са едни по-скоро общовалидни уроци за човека като човек. Това е планината, която се изправя пред всеки, от върха й започва всъщност твоя истински път, твоите уникални уроци, твоите задачки.

И така...
не помня точния ред...просто ще изброя всеки, за който се сетя.

Научих да обичам себе си. Когато научите този урок вие би трябвало да почувствате, че приемате несъвършенствата в себе си и да не позволявате те да имат власт над вас. Да приемеш себе си, такъв какъвто си ще те тикне към усещането, че имаш да учиш още толкова много неща. Твоите недостатъци, всъщност са твоите козове, защото са в ръкава ти - винаги. Започваш да разглеждаш себе си, да се анализираш и да използваш тези недостатъци като учители. Един пример за това как се случва. "Все наранявам тези, които обичам, но просто се случва неволно и..не зная, без да го искам, всъщност искам да са щастливи, какво ли не правя и накрая все оплитам нещата" Ето това беше нещо, което възприемах като недостатък за себе си. Поисках да разбера причините да го правя и един детски спомен изникна в мен, после втори, започнах да разглеждам собствените си прояви, запуших устата на Егото, което сладко ми шепнеше "не си виновна, просто се случва" и разбрах. Този ми недостатък идваше да ме научи на смелост, да провери откровенността ми, да ме научи да приемам другите, каквито са, да ме научи да се обичам истински  и да обичам всички хора истински, да уважавам решенията на другите и да помня, че всеки има свободна воля. Той ми показа, че всъщност съм егоист, че всъщност се страхувам, че се изживявам като жертва на съдбата.
Когато се научих да обичаш себе си такъв, какъвто си виждаш и хубавите си страни, усещаш, че можеш неща, които другите не могат, усещаш се силен. Когато се заобичаш истински, неминуемо започваш да се анализираш. Този анализ ти разкрива следващите уроци, които ще учиш.

Научих се на смелост. Смелостта не е липсата на страх, смелостта е промяна, смелостта е отговорност и най-важното действие. Смелостта е: "Това искам да направя, това правя и съм готов за всичко, което ще се случи, ако е грешка, ще я възприема като урок, ще се поогледам, ще анализам и втори път няма да я допусна, ако е правилното за мен действие, то ще ме доведе до познание и до развитие" Такова е горе долу усещането, когато научите този урок. Вече знаете как да действате винаги и навсякъде, как да гоорите, какво да правите. Смелостта е действие, не желание за действие, а спонтанно взето решение, продиктувано от сърцето.

Научих, че радостта от живота е постоянна. Когато научите този урок вие ще изпитвате радост винаги, навсякъде, 24 часа в денонощието и нищо не може да засенче тази наслада. Проявите на хората, събитията, отношението на другите спрямо вас, оценката им. Вие сте живи, дишате, съществувате и това е прекрасно, нищо не е в състояние да помрачи това усещане.

Научих се да съчувствам. Съчувствието, когато се научите на него, ще разберете не е съжалание спрямо по-слабия и нямащ, а състрадание към себе си, то провокира към действие, действие, направено смело, с радост от самото правене. Когато усвоите този урок ще разберете какво е усещането да не се самосъжалявате за минали решения, а да съчувствате на онова, което сте си причинили и да оправите нещата.

Научих да обичам. Когато се научите да обичате ще разберете какво е усещането да си готов наистина на всичко за някой, какво е да приемаш решенията му, действията му, думите му, качествата и несъвършенствата му, да не ги оценяваш, да не позволяваш те да пречат по какъвто и да било начин на това чувство, с което е пълно сърцето ти. Ще усетите какво е да вярваш на някой, дори когато не проявява себе си, какво е да даваш без да искаш, какво е всеки миг да се радваш и да бъдеш благодарен за това, че другия съществува. Ще разберете какво е чувството да оставиш другия да бъде свободн, да решава собствените си задачи, да прави собствените си грешки. Тук ще разберете и какво е прошката, и какво е молитвата.

Научих, че имам всичко. Когато усетите, че сте научили този урок всичкко, до което се докосвате ще ви пълни с радост. Ще усетите истинската наслада от това да сте доволни, благодарни и ще осъзнаете, че каквото нямате можете да придобиете.

Научих се да бъда "егоист" - тук трябва да усетите тънката разлика от това "аз да съм си добре, така ми е лекичко" и "другите дано са добре, ще се моля за тях, но няма да им отдавам повече от енергията си и да ги храня със страх, гняв, злоба, равнодушие и т.н." Това в една статия, която прочетох наскоро Чаплин някога е нарекъл "здравословен егоизъм" - той ще премахне от живота ви хора, които не могат вече да се хранят с вас. Пред тях ще се отворят пътища и те по един или друг начин ще се разкарат от пътя ви. Тук ще почувствате и нужда да поливате света с любовта си. Всички онези, които обичате, на които искате да помогнете, които никога не са се "хранели" от вас ще се задържат около вас и ще ви помагат по пътя ви, а вие в отплата ще с научите да им давате единствено и само любов. Защото ще усетите какво прави тя - колкото повече я даваш, толкова повече я получаваш.

Научих се да говоря открито. Когато усетите, че сте усвоили този урок ще можете без страх да казвате истината, защото ще сте проумели механизма й на действие. Ще разберете какво прави лъжата (благородна, премълчаване - лъжата е винаги лъжа) Когато почувствате необходимостта винаги да говорите открито, ще се научите да щадите истински чувствата на другите, защото истината може да се каже по много начини, но нека бъде винаги истината. Тук, в този момент, ще разберете и какво означава искреността. "Аз съм такава, това правя, защото така искам, ако ти си готов да ме приемеш с тези ми неща - ок, ако не си животът ще раздели пътищата ни или няма, аз ще те обичам въпреки всичко"

Научих, че хората се приемат такива, каквито са. Че онова, което не харесваме у себе си ще срещнем именно в човек, от който не искаме да го срещаме. Че онова, което одобряваме в себе си ще срещаме постоянно. Първото ще ни бъде урок, второто затвърждаване.

Научих, че няма избори. Когато стигнете до това усещане ще се почувствате готови да поемете по собствения си път, тогава ще сте се пречистили, защото всеки научен урок води до това, до изчистване, вие ще сте взели множество изпити и ще се почувствате готови да тръгнете в своята посока. Тя ще ви се стори странна, прекалено утопична, прекалено невъзможна. Тогава ще разберете какво е да повярвате истински в себе си, какво е напълно, безусловно и безрезервно да се доверите на същността си, на духа си, на сърцето си. Повярвайте ми тогава ще поискате да си починете, да се сбогувате с всичко, което усещате, че скоро няма да е част от живота ви, да се поогледате, да се насладите на гледката от върха, да разгледате отново себе си, да погледнете в един по-широк план целия свят. Тогава ще се уплашите, тогава ще ви се поиска да се търкулнете надолу и пак да изкачвате планината и ще усетите, че Сезиф е истински живял, защото още живее. Тогава ще чуете повика на бъдещето, ще усетите какво е да бъдете наистина отговорен, смел, изпълнен с вяра и истина.
Изпитва се и някаква тъга, някаква умора, едно странно желание да се завърнете... Изпит е! Мисля, че тази вечер взех блежника си и се сбогувах с гимназията, сега ще влизам в университета...вълнение е!

за УРОЦИТЕ в живота.
И аз имам свои такива.
Някой път ще споделя.

Браво ,Ами !

Опитвам се да споделям лични преживявания, много искрени и честно, това ми е мисля някакъв "багаж" от миналото. Аз се чувствам просто "длъжна пред себе си" да споделям до къде съм, какво мисля, какво научавам. Прегръщам те. Ще чакам с радост твоя разказ.

:) Обичам те! Прекрасен и вълнуващ ден!

Предполагам тези неща, които пишеш са валидни за всекиго... На колко годинки си? (не не любопитствам - беше риторичен въпрос)

на 23 години съм, да, валидни са за всекиго

с отрицателния вот :-(
стана попогрешка
исках да натиска палчето нагоре, но пръстът ми трепна в последния момент
и натиснах палчето надолу
може ли да си променя гласа???

може да спиш блажено, като малкото котенце/ горе, дясно /
... но продължавай! не е важно да стигнеш някъде / дори и само това да си искала/,
важен е пътя, важно е пътуването...

Поисках да съм част от изграждането на едно ново общество и поех отговорност за това пред себе си.
А когато започнах...желанието ми беше да се науча да помагам на хората..
Не спирам, пътят е прекрасен, всеки ден ми се разкрива по някое чудо и аз го изживявам с много радост и вълнение, но целта е винаги пред мен, някъде пред мен и знам, че ще я стигна...а после...не зная...постигнатите резултати трябва да могат да се задържат на това ниво, за да продължат тези след мен от онзи момент, до който съм стигнала, а не да вървят наново пътя ми. Това със задържането на резултатите ми е било винаги проблем...тогава надявам се, че ще има до мн човек, който да ме научи на това. Който ще ме направлява и ще ми помага.
Поздрави!

не се кахъри за палчето - даже щрапвам и аз един долу...заради пунктоационните а сигурно на места и правописни грешки ;), за да съм солидарна с гласа ти ;)
Прегръщам те много топло.

Вече те усещам духовна приятелка :-)
А това е толкова хубаво, така прекрасно :-)
Радвам се, че те открих, наистина :-)
П.П. Обичам да ме наричат "вихър"!
П.П. От малка копнея да помагам на другите хора... и знаеш ли какво открих с времето? Че не мога да помогна на никого, ако първо не съм помогнала на самата себе си! И още неща съм научила, и още колко ми предстои да науча...