Преди половин година напуснах работа и останах без пари. Но това, че нямах приходи, не означаваше, че разходите ще спрат.
Тогава се обърнах към себе си за помощ и към онова, което ми е дадено от Съдбата като "дарба" - писането. Заради това, че някои студенти не успяваха да напишат курсовите си работи, аз успявах да събера необходимото и да издържам домакинството си. Винаги и всичко необходимо е в нас и двете ни ръце.

Днес попаднах на един профил във фейсбук, където постоянно мацката там споделяше снимки на деца, болни от нещо си, с телефон, на който трябваше да изпратим смс.
Зачудих се... по-голямата част от хората правят това по инерция, те просто споделят снимката, а после следващата. Не можеш да споделиш снимка, че си против рака. Сякаш... не знам, болен мозък само може да измисли подобна простотия.

Днес имам поръчка да напиша една тема, едно есе и една курсова работа. По моя сметка това са 50лв. От днес до края на декември, всички пари, които събирам от поръчки след това ще отидат някъде, където биха били по-необходими.

Не зная как точно става това с дарителските сметки, нито съм запозната докрай с нормативните уредби, които неминуемо същствуват, когато се правят дарения.

както и да е - това е лесно, живеем във век, където информацията е навсякъде.

В 12 клас бях част и инициатор на един проект, наречен "Приказната икономика" Идеята беше да изработм със съучениците ми книжки по икономика, където материала беше предаден лесно чрез популярни детски приказки. Паралелно с това събирахме дрехи и други неща за един дом за изоставени деца в с. Балван. Продавахме книжките по 2лв. Събрахме пари и купихме тетрадки, моливи..не помня вече какво точно и отидохме в този дом. Цял ден бяхме там. С какви страхотни деца се запознахме там :) Този спомен щ ме топли цял живот. Когато привечер си тръгвахме, едно малко момче тича 300м по колата...
А всички вътре най-сетне пуснахме сълзите си на воля.
Тогава разбрах, че цял живот искам да съм около деца. Да раста с тях и да съм около тях, да мога да направя нещо, да подкрепя ако мога поне една от стъпките им.
Колкото и трудно да ми е на моменти, следвам мечтата си докрай и никога няма да се откажа от нея.

Защо изписах всичко това? Призовавам ви, да се хванем в ръце, да загърбим противоречия и всичко и всеки да помогне по някакъв начин, за някаква кауза.
А ако някой желае да поработим извънредно около празниците, готова съм да се раздам на 1000% и да направим една по-мащабна акция.

Тъй като с една приятелка напоследък правихме основно почистване на домовете си, оказа се, че имаме много вещи и дрехи, които трябва просто да изхвърлим и да се скапят покрай контейнерите. Събрахме се с още няколко приятеля, утре ще разпитаме как стои въпроса и ще потърсим съдействие от БЧК.

Помислете малко. Кой с какво може да помогне? Една приятелка прави квилинг-картички, сигурна съм, че ако организираме коледна благотворителна разпродажба, тя с радост ще присъедини приходите към моите от темите.

После ще видим какво щ правим със събраните пари. Но има много хора, които в момента се нуждаят от малко помощ, от глътк въздух. Всеки чу предполагам за човека, който се обеси от отчаяние... от опит знам, че тази мисъл лесно се завърта в главите ни и знам, че просто понякога имаме нужда от нещо съвсем мъничко, което да върне вярата ни в това, че всичко ще бъде наред.

Всеки да споделя мнение!

ДАВАЙ НЯКАКВИ КООРДИНАТИ И КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ. ГОТОВ СЪМ ДА ПОМОГНА С КАКВОТО МОГА.

skype: ami.amrita