Вдъхнвено заглавие от филма, който е разплакал сигурно всеки.

Предай нататък съществува и аз съм безмерно щастлива от това, че вярата ми в хората се оправда.

В инициативата "Предай нататък", чието подзаглавие е "Помощта не е само споделяне на снимка във фейсбук"
се включиха:
- вече няколко студента, които решиха да платят за курсовите си работи повече, отколкото струват.
- ivoki от blog.bg (чакам те на скайпа)
- собсвеничка на магазини за детски дрехи
- служители на няколко банкови институции
- собственик на магазин за хранителни продукти
- децата, с които си пиша. Те са истински слънчица - всяко се ангажира да разпротрани инициатиовата в училище, така че скоро очаквам и училищата да е включат
- и още десетина мои приятели, прочели статията ми в блог.бг

От какво се нуждаем?
- хора, готови да натръгнат ръкавите
- всякакви идеи за популяризиране и увеличаване мащаба на акцията
- хора, готови да "продадат" таланта си и да изкарат пари за другите от онова, което умеят най-добре (шиене, картички, играчки, картини, музика, писане - сцената е ваша)
- хора, които искат напълно анонимно и безкористно да подарят на някой една усмивка и въздишка на облекчение

Какво следва? Всеки може да се включва с идеи и поемане на някакви задачи:
- Да продъним ушите на големите компании, медиите, Администрациите
- Да разпространим идеята във Интернет (фейсбук страницата още не е изготвена) Идеи: блогове, статии, сигнатури в различните форуми
- Някой, който да се заеме с административната страна на въпроса, защото за мен това продължава да е една прекалено гъста джунгла. Не зная в крайна сметка по законите на страната, имаме ли право да отваряме дарителска сметка, в която постъпват пари без тя да е на името на някоя Организация с нестопанска цел.
- Направата на сайт (или блогплатформа) където всичко, което се върши да се изписва. Тоест - ПЪЛНА ПРОЗРАЧНОСТ.

И онова, което ме вълнува най-силно, защото целия обем работа всъщност не ме плаши.

Какво да направим? Моето предложение е да помогнем (повтарям напълно анонимно) на семейства и домакинства, изпаднали в нужда. Досега имаме две семейства, при които положението е наистина трагично.
Едните са млада двойка с 4-годишно дете, които имат неплатена сметка към ЧЕЗ в размер на 1000лв, майката е безработна, от НОИ са й запорирали детските, бащата работи по строителни обекти, където има работа. Тя казва, че ако не е сина й, би се хвърлила от някъде. Живеят на студено, а Коледа е само една неприятна думичка, която им показва положението, в което се намират.
Другите са семейство, където жената работи и цялата й заплата отива към Съдия изпълнител, остават им едни 35лв детски и някакви 70 лв. от заплатата, мъжа изкарва, където може. Имат 14 годишен тийнейджър, който се опитва да работи. Те буквално нямат какво да сложат на масата си.
Предполагам, че много хора знаят за подобни семейства - разкажете за тях.

Основен въпрос, който ме вълнува. Как да запазим малко или много гордостта на тези хора? Не искам да се чувстват, сякаш им се предлага подаяние, искам да се почустват като хора, получили подарък от Дядо Коледа.

ГОЛЯМАТА ИДЕЯ!!!
Някога учителката ми по литература с просълзени очи ми каза "не можеш да си представиш какво е щастието, когато видиш, че където си наливал е прокапало" Нека всеки, който някога е получил подарък и помощ, се обърне и върне жеста. Ако вдъхновим 5 семейства, утре да се включат в акции като тази, която им е дала на тях усмивка...мисля, че ще сме си свършили работата.

skype: ami.amrita

ivoki от blog.bg (чакам те на скайпа)
ПОТЪРСИХ ТЕ ТАМ.

Топли прегръдки за теб, Ами :)
И благословена да си, ти и твоя дом!

Благодаря, Алекс! Бог да ти дава само сълзи от радост..
И? С какво ще се включиш?