Един сън, една илюзия,
една почти измислена любов,
един стих от чувства,
нетрайни като ехо от зов.

Влюбена съм в теб - признавам,
не мога да забраня
нито усмивката си,
нито пулса ускорен.
Нещо в тебе ме вълнува,
кръвта препуска лудо,
щом мислите ми отпътуват
към теб и твоя ден.

И тази влюбеност
ме кара да танцувам,
да се смея и да виждам
красивото в света.
И знам, че ми отива
да бъда толкова щастлива.

Но и двамата знаем,
че пътища всъщност няма,
че в мига се познаваме,
докосваме, изгаряме,
а после мигът отлетял е.

Не ме докосвай - слаба съм.
Не ме кани - няма да откажа.
Не ме търси - сама съм,
а това, което ми предлагаш...
ме влудява.

Обичам да съм влюбена -
взривява ме.
И всички думи и вниманието,
и притеснението ти
и смущаването,
и усмивката,
която те разтяга
щом ме видиш -
тях желая.

Влюбена съм - признавам,
но повече не искам,
та това е толкова радост -
сега имам всичко.

Но не те желая
и не палиш в мен копнеж,
галиш суетата ми
и сбъдваш желанието ми
да поделя със някой
самотата си.
Но аз съм просто влюбена във теб,
не ми трябват бъдещи планове,
а страстта само един я разпалва.
Твоето място къде да е?
и не се ли плашиш от рани?!

Дали ти нарисувах
платно-илюзия
с моя навик да флиртувам?
Или видя във мене,
онова, което търсиш?!
Всички го виждат -
не си първия!

Знам, че с мене се споделя лесно,
но е защото обичам хората.
Знам, че с мене е забавно,
но е защото се радвам на всичко.
Знам, че паля само със очи,
но е от страстта ми по живота.

Знам как изглеждам,
знам какво в очите ми личи,
знам, че притежавам сила,
защото жестовете ми са много нежни.
Знам, че загадъчно изглеждам,
че предизвиквам любопитсво,
после порив, после гняв,
че ината предизвиквам.
Знам как със веселите си шеги
изглеждам някак си невинна.
Знам как подканям на игри.
Повярвай ми, доста са, които
са го казвали преди.

Влюбена съм в теб...от нужда,
но самотата си със тебе да лекувам,
суетата си със теб да галя,
да те лъжа, че не е илюзия
онова, което умът ти си чертае...???
Съжалявам!

Никой, никой не заслужава
болката, която аз съм преживяла -
затова прости ми, че се отдалечавам
и си безсилен да ме спреш.
Недей да си ме пожелаваш - слаба съм
и пред красотата на тази влюбеност
игриво - сладка...ще се предам,
затова не си ме пожелавай,
не ме допускай в своите мечти.

Аз съм влюбена, това е радост...
за всичко друго, моля те, мълчи!

добре че има хора като теб, да обличат така изящно и ясно мислите в думи!

когато за първи път се сблъсках с поезията й обещах да изписвам вярно нещата от човека. И все се стремя просто да спазвам обещанието си :)
Прекрасна седмица желая

Никой, никой не заслужава
болката, която аз съм преживяла -
затова прости ми, че се отдалечавам
и си безсилен да ме спреш.

Аз съм влюбена, това е радост...
за всичко друго, моля те, мълчи!

Да спреш, там където е радостта, за да не нанесеш болка, която си изпитала, защото "никой, никой не я заслужава".
Ами, за кой ли път се възхищавам от умението да бъдеш винаги не добра, по-скоро чиста. Самотността ни тика често в грешни, влюбени прегръдки, а понякога дори вярваме, че влюбването е любов...но ти вече я познаваш - онази истинската и много ясно анализираш себе си, правейки ни съпричастни, за да познаем в твоите тревоги...своите. Благодаря!

Защото обичаш хората и защото "никой, никой не заслужава" болката, която тебе е боляло.

Нека пак някои посмее да твърди, че всички жени са отмъстителни кучки..не има и истински жени, които живеят от обич и се пазят чисти от злобата, колкото и плесници да им е поднесла Съдбата.

Страхотен стих!