Това съм аз и съм несъвършена
и ако влезеш в моя свят - ще те боли.
За мене няма грешно и свещено -
един живот във всеки миг тупти.
Това съм аз и съм до болка чужда,
пределно своя аз не зная
що е подчинение, що е служба,
с гнева на хората обичам да играя.
Това съм аз, сега и тук, без грим
Няма вчерашни дати във скрина,
но и няма път, по който да вървим.
Миг на Сътворение - неназовим.
Това съм аз, на свобода богата,
пила много сълзи и рани приютила -
от друго място е душата ми,
от пезкрая пия и слабост и сила.
Протегнеш ли към мен ръка
в спонтанен порив да ме притежваш
ще се опариш и страстта ми
още дълго ще възпламенява
в тебе мисли от гняв и суета.
Това съм аз и съм несъвършена
и от любовта ми знаш - ще те боли.
Този миг за мен е Съкровеното,
а за утре... нека просто помълчим.
Ще заприиждат пътищата със завои,
ще погостува после черната тъга,
Гнева ще си изиска своето,
ще се размие злото в доброта.
А после света ще ни забрави.
Това съм аз и цяла се раздавам,
но само за един единствен миг-живот.
После зная дълго ще ме мразиш,
докато не превърнеш болката в урок.
И тогава, в някоя безлунна вечер,
приседнал да говориш със звездите
ще разбереш какво е всъщност вечност
и ще ме поканиш във мечтите си,
за един единствен миг - реалност,
в който разписваме съдбите си.

Като твоята красива душа, Ами!Бъди благословена!