Постинг
02.05.2010 13:22 -
Непрочетено писмо
За тебе седнах в онзи следобяд,
украсен с нирвана и със сладост.
Светът тогава с багри бе облян
и носеше ми всичко бяла радост.
Седнах да напиша своето писмо,
което мислех да тикна във джоба
на онова смешно твое, сиво палто -
моето непратено писмо любовно.
Намерих го сега самотно да събира
прахта от недочетена тогава книга.
Колко топлина останала е скрита
в страниците на съдбата ни пребита.
Тогава беше зима и беше много бяло,
тогава беше всичко тъй различно.
Сгъвам листите с усмивка вяла
и опитвам да остана безразлична.
А споменът на сняг обръща пролетта
и сълзи по сърцето ми изпраща.
С какво се пълни тази празнота?
Какво лекува тази болка страшна?
Късно е сега, късно е сега за всичко.
За топла дума и искрен смях, извикал
на устните ни усмивката едничка,
раждана когато от себе си си дал.
Късно е за разговори тихи, честни,
за всички думи късно е сега, уви.
Това писмо и словата му нечетени
ще остане вечно в мене да боли.
украсен с нирвана и със сладост.
Светът тогава с багри бе облян
и носеше ми всичко бяла радост.
Седнах да напиша своето писмо,
което мислех да тикна във джоба
на онова смешно твое, сиво палто -
моето непратено писмо любовно.
Намерих го сега самотно да събира
прахта от недочетена тогава книга.
Колко топлина останала е скрита
в страниците на съдбата ни пребита.
Тогава беше зима и беше много бяло,
тогава беше всичко тъй различно.
Сгъвам листите с усмивка вяла
и опитвам да остана безразлична.
А споменът на сняг обръща пролетта
и сълзи по сърцето ми изпраща.
С какво се пълни тази празнота?
Какво лекува тази болка страшна?
Късно е сега, късно е сега за всичко.
За топла дума и искрен смях, извикал
на устните ни усмивката едничка,
раждана когато от себе си си дал.
Късно е за разговори тихи, честни,
за всички думи късно е сега, уви.
Това писмо и словата му нечетени
ще остане вечно в мене да боли.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5980