Днес те гледах дълго... остарял си и повече прегърбен. Гледах те без да ти се радвам, без да ти се ядосвам, без да тъжа. В мен вече няма нищо живо като чувствителност - себе си дръж отговорен. Разглеждах те като препарин музеен експонат ...

"За мен единствените хора това са лудите...
лудите в живота, в разговора по пътя си към спасението.
Тези, които никога не се прозяват и не говорят банални неща, а само горят, горят като красиви восъчни свещи!"

След като прочетеш това, затвори за миг очи и с вътрешния си поглед виж своята първа мисъл, образа, който ще пристигне, мястото, което ще изплува, дума, име, песен... и я запомни.
Има два начина да прекараме живота си. Единият е да караме...

Всичко се превърна в спомен,
а може би дори забравил си,
че някога до тебе съм била,

Прегръщаше ме някога скала...
Прегръщала ли ви е мъдростта?
Сълзите се търкаляха по скулите ми

С благодарност на karaiany, който ме докосна до тази чудесна песен!

Календарът отброява дати.
Верен стражар на епохите,
но вечностите, записани зад датите

Седнах над листята,
с надеждата поне веднъж
да опитам в думи

Да бъдеш, без да знаеш пътя,
да бъдеш, без да се боиш.
Приятелска сълза, попила в длан,

... но колко има в тази песен...

Нещо все не ми дава покой,
блъска в дланите ми,
крещи ми от сърцето.

Просто влажни, но безстрастни
устни ли във мрака не целува?
Ласки ли не се напи студени,

Да те обичам е всичко, което имам,
все така изцяло и недостижимо,
да те обичам в спомен, от мечта.